Елка Мирчева

Елка Мирчева завършва специалността Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1978 г. Същата година постъпва на работа в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките, с който е свързан целият ѝ творчески път (1978 – 2024). Научните ѝ интереси са в областта на старобългарския език, историята на българския език, славяно-византийската текстология, историческата лексикология и лексикография. Един от авторите на Старобългарски речник Т. І (1999). Т. ІІ. (2009) (съставител и научен секретар на томовете). Автор на книгите Не-Дамаскинови слова в новобългарските дамаскини от ХVІІ в. (2001), Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста (2006), Зайковски требник от ХІV век (2012, в съавторство с М. Цибранска-Костова) и на множество научни публикации. Преподавала е дисциплината Старобългарски език в ПУ „Паисий Хилендарски" (2002 – 2006) и е водила лекционния курс Дамаскинската книжнина в историята на българския език и старобългарската книжнина за магистранти и докторанти по програма „Еразъм" на ЕС (Лодз, Полша 2006, 2007). На три пъти е била избирана в състава на Общото събрание на БАН, върховния орган за управление на Академията.