Награда за Речник на книжовния български език на народна основа от ХVІІ век
Церемонията по връчването на възстановената годишна награда „Фонд академик Владимир Георгиев“ за високо постижение – индивидуален или колективен научен труд – в областта на езикознанието не случайно беше в салона на Представителството на Европейската комисия в България. Учените от БАН предложиха и друга нотка – научна и лингвистична, с което разшириха и доказаха девиза на ЕС „Единство в разнообразието”..
„В бързането да наваксаме ползите от това, което носи ЕС, оставихме малко настрана всичко, свързано с развитието на нашия собствен език, но в лицето на представителството ни тук не е така.” увери г-н Огнян Златев, ръководител на Представителството на Европейската комисия в София.
На церемонията присъстваха акад. Стефан Воденичарав, чл.-кор. Светлана Куюмджиева, проф. Греди Асса, акад. Михаил Виденов, председател на САЧК (един от носителите на наградата), много учени от БАН, СУ „Св. Климент Охридски” и др.
Доц Сия Колковска – член на Ръководния комитет на Фонда „Академик Владимир Георгиев” обяви кандидатите за колективна и индивидуална награда. Съгласно статута на Фонда са получили предложения за пет колективни труда: Общославянски лингвистичен атлас, Официален правописен речник на българския език, Речник на книжовния български език на народна основа от ХVІІ век (върху текст на Тихонравовия дамаскин), Човешкият живот: раждане, сватба, погребение – тематичен речник на българската семейна обредност, Зайковски требник от ХV век. Изследвания и текст. 8 са индивидуалните трудове с автори: Мони Алмалех, Марияна Витанова, Иван Касабов, Ана Кочева, Ваня Мичева, Калина Мичева, Ангел Пачев, Максим Стаменов.
От номинираните Ръководният съвет на Фонд „Академик Владимир Георгиев“ съвместно с Фонд „13 века България“ определиха награда за Речник на книжовния български език на народна основа от ХVІІ век (върху текст на Тихонравовия дамаскин), Изд. Валентин Траянов, 2012, 1143
Наградата диплом и плакет – с изображение на камбана, беше връчена на авторите, сътрудници на Секцията за история на българския език при Института за български език, от председателя на БАН академик Ст. Воденичаров, който каза: „Много се радвам че днес сме се събрали по такъв прекрасен повод. Това съвпада с желанието на всички Българската академия на науките, освен да е националният изследователски център и да е център на българската духовност. Благодаря на проф. Асса за това, че неговата Фондация, която е допринесла много за българската духовност, е решила да подпомогне тази инициатива на Института за български език от БАН. Кое е вълнуващото? Вълнуващото е, че един изключителен български учен – академик Владимир Георгиев, се занимава и с дарителство. Което показва, че високото ниво в науката е свързано и с особена чувствителност. Нека се опитаме по-често да възвръщаме традициите, които имахме едно време, свързани с академичността, с дарителството, с оценката за хората, допринесли за българската наука. В недоброто време, в което живеем, по-често трябва да бъдат показвани и представяни 3утакива примери. Да се опитаме да покажем на обществото, че има духовни ценности, които трябва да пазим”.
Проф. Греди Асса, изпълнителен директор на Националния дарителски фонд: „13 века България”: Делото и личността на акад. Владимир Георгиев е еталон, как един човек може да направи вселена в науката. Ще учредим награда за научна критика, както и награда за литература. Това е начинът, по който да покажем отношението си към научните трудове. Трудът, който получи награда днес е тежък, фундаментален труд, който ни липсваше. Смятам че и в бъдеще ще имаме общи проекти с Института за български език..
Поздравление се получи и от министъра на образованието и науката проф. Анелия Клисарова:
Награденият труд Речник на книжовния български език на народна основа от ХVІІ век (върху текст на Тихонравовия дамаскин), Изд. Валентин Траянов, 2012, 1143 с..
Това е колективен международен труд на изследователи от Секцията за история на българския език при Института за български език и Института за славянознание към Руската академия на науките
Речникът е важен за историята на българския книжовен език и историческата диалектология, защото отразява състоянието на езика на народна основа от т. нар. Предвъзраждане, през ХVІІ век и показва словното му богатство. Той е първият в историята на славистиката тълковен речник тезаурус, който дава пълна картина на периода. Съдържа над 6000 речникови статии. Подробното описание на всички думи и устойчиви словосъчетания в Тихонравовия дамаскин очертават характеристиките и взаимоотношенията между книжната традиция – църковнославянското влияние – диалектната основа. Наблюдава се, как в структурата на новия тип литературен език, системата на писмото следва традиционната книжовна норма (пример: използват букви, графичните им варианти, надредни знаци, лигатури, характерни за архаичните оригинали), докато на равнището на граматичния строеж и лексика – узусът на живата народна реч.
За проекта:
Речникът на книжовния български език на народна основа от ХVІІ век (върху текст на Тихонравовия дамаскин) е крайният завършен етап на многогодишно изследване на известната руска славистка и българистка проф. Евгения Дьомина върху новобългарското ръкописно наследство от ХVІІ в. – дамаскините, с централен ръкопис Тихонравовия дамаскин. Дамаскинът се съхранява в Руската държавна библиотека, а в сбирката на Н. С. Тихонравов е под №702.
Картотеката на писмения паметник е изработена от сътрудници на Секцията за история на българския език, с помощта на студенти от СУ „Св. Климент Охридски”, и се съхранява в Института за български език, БАН.
Твърде дълго за Речника на книжовния български език на народна основа от ХVІІ век (върху текст от Тихонравовия дамаскин) не се намери финансиране. Днес той е факт, благодарение на издателя Валентин Траянов.
Трудът, за който твърде много години не се намери финансиране, все пак излезе, благодарение на издателство „Валентин Траянов”. С помощта на същото издателство цяла поредица от трудове на Секцията за история на българския език стигнаха до своите читатели: Старобългарски речник Т. І (1999) и Т. ІІ (2009); Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста. (2006); Филология. История. Изкуствознание. Сборник изследвания в чест на проф. дфн Стефан Смядовски. (2010); Зайковски требник от ХІV век. Изследване и текст. (2012), Сборникът „Различни потреби” на Яков Крайков между Венеция и Балканите през ХVІ век (2013) и др.