Награда за Речник на книжовния български език на народна основа от ХVІІ век

Речник на книжовния български език на народна основа от ХVІІ век

Церемонията по връчването на възстановената годишна награда „Фонд академик Владимир Георгиев“ за високо постижение – индивидуален или колективен научен труд – в областта на езикознанието не случайно беше в салона на Представителството на Европейската комисия в България. Учените от БАН предложиха и друга нотка – научна и лингвистична, с което разшириха и доказаха девиза на ЕС „Единство в разнообразието”..

„В бързането да наваксаме ползите от това, което носи ЕС, оставихме малко настрана всичко, свързано с развитието на нашия собствен език, но в лицето на  представителството ни тук не е така.” увери г-н Огнян Златев, ръководител на Представителството на Европейската комисия в София.

На церемонията присъстваха акад. Стефан Воденичарав, чл.-кор. Светлана Куюмджиева, проф. Греди Асса, акад. Михаил Виденов, председател на САЧК (един от носителите на наградата), много учени от БАН, СУ „Св. Климент Охридски” и др.

Доц Сия Колковска – член на Ръководния комитет на Фонда „Академик Владимир Георгиев” обяви кандидатите за колективна и индивидуална награда. Съгласно статута на Фонда са получили предложения за пет колективни труда: Общославянски лингвистичен атлас, Официален правописен речник на българския език, Речник на книжовния български език на народна основа от ХVІІ век (върху текст на Тихонравовия дамаскин), Човешкият живот: раждане, сватба, погребение – тематичен речник на българската семейна обредност, Зайковски требник от ХV век. Изследвания и текст. 8 са индивидуалните трудове с автори: Мони  Алмалех, Марияна Витанова, Иван Касабов, Ана Кочева, Ваня Мичева, Калина Мичева, Ангел Пачев, Максим Стаменов.

От номинираните Ръководният съвет на Фонд „Академик Владимир Георгиев“ съвместно с Фонд „13 века България“ определиха награда за Речник на книжовния български език на народна основа от ХVІІ век (върху текст на Тихонравовия дамаскин), Изд. Валентин Траянов, 2012, 1143

Наградата диплом и плакет – с изображение на камбана, беше връчена на авторите, сътрудници на Секцията за история на българския език при Института за български език, от председателя на БАН академик Ст. Воденичаров, който каза: „Много се радвам че днес сме се събрали по такъв прекрасен повод. Това съвпада с желанието на всички Българската академия на науките, освен да е националният изследователски център и да е център на българската духовност. Благодаря на проф. Асса за това, че неговата Фондация, която е допринесла много за българската духовност, е решила да подпомогне тази инициатива на Института за български език от БАН. Кое е вълнуващото? Вълнуващото е, че един изключителен български учен – академик Владимир Георгиев, се занимава и с дарителство. Което показва, че високото ниво в науката е свързано и с особена чувствителност. Нека се опитаме по-често да възвръщаме традициите, които имахме едно време, свързани с академичността, с дарителството, с оценката за хората, допринесли за българската наука. В недоброто време, в което живеем, по-често трябва да бъдат показвани и представяни 3утакива примери. Да се опитаме да покажем на обществото, че има духовни ценности, които трябва да пазим”.

Проф. Греди Асса, изпълнителен директор на Националния дарителски фонд: „13 века България”: Делото и личността на акад. Владимир Георгиев  е еталон, как един човек може да направи вселена в науката. Ще учредим награда за научна критика, както и награда за литература. Това е начинът, по който да покажем отношението си към научните трудове. Трудът, който получи награда днес е тежък, фундаментален труд, който ни липсваше. Смятам че и в бъдеще ще имаме общи проекти с Института за български език..

Поздравление се получи и от министъра на образованието и науката проф. Анелия Клисарова:

Награденият труд Речник на книжовния български език на народна основа от ХVІІ век (върху текст на Тихонравовия дамаскин), Изд. Валентин Траянов, 2012, 1143 с..

Това е колективен международен труд на изследователи от Секцията за история на българския език при Института за български език и Института за славянознание към Руската академия на науките

Речникът е важен за историята на българския книжовен език и историческата диалектология, защото отразява състоянието на езика на народна основа от т. нар. Предвъзраждане, през ХVІІ век и показва словното му богатство. Той е първият в историята на славистиката тълковен речник тезаурус, който дава пълна картина на периода. Съдържа над 6000 речникови статии. Подробното описание на всички думи и устойчиви словосъчетания в Тихонравовия дамаскин очертават характеристиките и взаимоотношенията между книжната традиция – църковнославянското влияние – диалектната основа. Наблюдава се, как в структурата на новия тип литературен език, системата на писмото следва традиционната книжовна норма (пример: използват букви, графичните им варианти, надредни знаци, лигатури, характерни за архаичните оригинали), докато на равнището на граматичния строеж и лексика – узусът на живата народна реч.

За проекта:

Речникът на книжовния български език на народна основа от ХVІІ век (върху текст на Тихонравовия дамаскин) е крайният завършен етап на многогодишно изследване на известната руска славистка и българистка проф. Евгения Дьомина върху новобългарското ръкописно наследство от ХVІІ в. – дамаскините, с централен ръкопис Тихонравовия дамаскин. Дамаскинът се съхранява в Руската държавна библиотека, а в сбирката на Н. С. Тихонравов е под №702.

Картотеката на писмения паметник е изработена от сътрудници на Секцията за история на българския език, с помощта на студенти от СУ „Св. Климент Охридски”, и се съхранява в Института за български език, БАН.

Твърде дълго за Речника на книжовния български език на народна основа от ХVІІ век (върху текст от Тихонравовия дамаскин) не се намери финансиране. Днес той е факт, благодарение на издателя Валентин Траянов.

Трудът, за който твърде много години не се намери финансиране, все пак излезе, благодарение на издателство „Валентин Траянов”. С помощта на същото издателство цяла поредица от трудове на Секцията за история на българския език стигнаха до своите читатели: Старобългарски речник Т. І (1999) и Т. ІІ (2009); Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста. (2006); Филология. История. Изкуствознание. Сборник изследвания в чест на проф. дфн Стефан Смядовски. (2010); Зайковски требник от ХІV век. Изследване и текст. (2012), Сборникът „Различни потреби” на Яков Крайков между Венеция и Балканите през ХVІ век (2013) и др.