Едно от най-сложните явления в славянската книжнина са сборниците с относително устойчив състав, организирани по неподвижния (минейния) и подвижния (триодния) цикъл на църковната година. Изключително оскъдните запазени старобългарски сборници от Х–ХІ в. (сравнително обемният Супрасълски (нататък Супр.), фрагментът от Клоцовия сборник (нататък Клоц.), единичните съхранени южнославянски ръкописи от следващите векове – от ХІІ в. – един, от ХІІІ в. – четири (BHBS: 693 и сл.) поставят изследователите пред трудни задачи.
Елка Мирчева